Изправен ли е светът пред заплахата от катастрофален сблъсък между две ядрени сили?! Ситуацията е извън контрол след клането в Кашмир - Човечеството се страхува 

 
Кървавата атака във вторник в Пахалгам, където най-малко 26 туристи бяха убити при престрелка, е най-смъртоносната екстремистична атака в Кашмир от 2019 г. 

Жертвите не са били войници или държавни служители, а цивилни на почивка в една от най-живописните долини на Индия. Тази атака е не само брутална, но и символична – тя представлява умишлена атака не само срещу човешки животи, но и върху крехкото чувство за нормалност, което индийският щат се опитва да представи в спорния регион от години. 

Като се има предвид сложната история на Кашмир - регион, върху който и Индия, и Пакистан претендират за суверенитет и е под техен частичен контрол - експертите прогнозират, че отговорът на Индия ще бъде оформен както от миналия опит, така и от продължаващия обществен и политически натиск, съобщава BBC. 

Като първа стъпка Делхи реагира бързо: затвори главния граничен пункт, суспендира споразумението за споделяне на водата и изгони няколко дипломати. 

По-важното е, че министърът на отбраната Раджнат Сингх обяви "силен отговор", обещавайки действия не само срещу непосредствените нападатели, но и срещу организаторите, действащи на индийска територия. 

Според анализаторите въпросът не е дали ще има военен отговор, а кога, как и на каква цена. 

„Вероятно ще последва силен отговор – такъв, който демонстрира решителност както пред местната общественост, така и пред актьорите в Пакистан. От 2016 г. и особено след 2019 г. прагът за отмъщение е определен на трансгранични или въздушни удари“, каза военният историк Сринат Рагаван. 

„Ще бъде трудно за правителството да действа под този праг. Пакистан вероятно ще отговори, както е правил в миналото. Рискът, както винаги, е грешна преценка – и от двете страни“, добавя той. 

Рагхаван припомня два предишни индийски отговора: през 2016 г., след атаката на Ури, която уби 19 индийски войници, Индия извърши така наречените „хирургически удари“ през Линията на контрол (LoC). През 2019 г., след самоубийствената атака в Пулуама, при която загинаха 40 паравоенни служители, Индия извърши въздушни удари в Балакот, дълбоко в Пакистан – първият подобен удар от 1971 г. насам. 

Пакистан отговори със собствени въздушни удари, което доведе до въздушен бой и кратко залавяне на индийски пилот. И двете страни демонстрираха сила, но избегнаха тотална война. 

През 2021 г. беше договорено прекратяване на огъня по линията на контрол, което, макар и със случайни инциденти, до голяма степен остана в сила. 

Майкъл Кугелман, външнополитически анализатор, смята, че големият брой жертви и фактът, че атаката е насочена към индийски цивилни, увеличават риска от индийски военен отговор, особено ако Делхи установи или подозира пакистанско участие. 

„Политическата полза за Индия от подобен отговор би била значителна, тъй като има огромен обществен натиск за силен отговор“, казва той. 

„Друга полза би била връщането на възпиращия ефект, особено ако целите бъдат елиминирани успешно. Но отмъщението може да предизвика сериозна ескалация или дори конфликт“, предупреждава Кугелман. 

Според Кристофър Клари от университета в Олбани, тайните операции предлагат възможност за отказ от отговорност, но е малко вероятно да бъдат достатъчни, за да задоволят вътрешните политически нужди. 

Индия има два потенциални варианта, добавя той. Първо, примирието от 2021 г. бавно се разпада, така че Моди може да одобри възобновяване на трансграничните стрелби. Второ, повторение на въздушни или конвенционални удари, както през 2019 г., с възможни удари с крилати ракети – всеки с потенциал за сериозна ескалация. 

„Нито една опция не е без риск. САЩ в момента са фокусирани върху други международни кризи и може да не са в състояние да помогнат в посредничеството“, добави Клари. 

Фактът, че и Индия, и Пакистан са ядрени сили, увеличава тежестта на всяко решение. 

„Ядрените оръжия действат както като заплаха, така и като ограничение – то принуждава лидерите да мислят внимателно. Всеки отговор ще се опита да изглежда прецизен и контролиран. Пакистан може да отговори симетрично и след това да търси деескалация“, казва Рагаван. 

„Виждали сме подобен модел в конфликти като Израел-Иран – ограничени атаки, последвани от дипломатически усилия. Но винаги има риск нещо да се обърка“, казва Кугелман, припомняйки, че в случая с Пулвама и двете страни са прибягнали до ограничени мерки. 

„Индия ще трябва да прецени политическите и тактическите ползи от ответните мерки срещу риска от ескалация“, посочва той. 

Хюсейн Хакани, бивш посланик на Пакистан в САЩ, смята, че този път е възможен сценарий на ограничени „хирургически удари“ като тези от 2016 г. 

„Предимството за Индия е, че те са ограничени по обхват – не е задължително Пакистан да отговаря – и индийската общественост получава потвърждение, че правителството е действало. Но в същото време такива удари могат да провокират отговор от Пакистан, който често реагира дори без задълбочено разследване“, каза Хакани. 

Без значение кой път избере Индия, всеки ход носи риск. Заплахата от ескалация е реална, а с нея и опасността от допълнително нарушаване на крехкия мир в Кашмир. 

Междувременно Индия ще трябва да се изправи срещу пропуските в сигурността, които направиха атаката възможна. 

„Фактът, че атаката е извършена по средата на туристическия сезон, показва сериозен пропуск в сигурността – особено на територия на съюза, където сигурността и редът са под пряк контрол на федералното правителство“, заключи Рагхаван. 

Превод чужди медии